Поезията е била винаги храна за душата ми,музика за сърцето .Каквото и да съм преживяла , съм се стремяла да поддържам сърцето си чисто,да бъда благодарна за всичко и да се презареждам , да презареждам душата и да се освобождавам от всякакви негативни емоции като гняв,омраза,завист,злоба.Някак си те остана чужди за моето отношение и възприятие към света. Дори започнах да прощавам единствено и само заради себе си...
Публикувам едно от моите стихотворения, написано на крак ,без рима,както се казва една съвременна поезия в забързаното време...
Винаги съм искала да живея с усмивка на уста,
да се забавлявам със себе си и с моята душата ,
да полетя над морските вълни, да тичам боса по трева
да се възхищавам на небето и от радост да крещя
и ако можех да се върна,не бих им позволила
да вземат вкуса и удоволствието на смеха.
За съжаление, не стана точно така...
Днес се стремя да изживея времето,
това, което имам и с ирония
живота си да поясня
като думи от поема, моята мечта
Не искам рейтинги,не ме касаят хорските сплетни,
ни истини ,премесени,с пикантен привкус и лъжи
не искам и не се налага на мен като жена
да давам обяснения за всичко на света
Харесваш ме такава знам
с усмивка на уста
харесваш моята невинност на дете...
Poetry Mariola Garibova
Оctober 14 , 2017

Поезията е хубаво нещо, healthfoodmgaribova. Съжалявам, че не мога да пиша стихове, но чета редовно поетите в блога. Не харесвам, че често в коментарите се карат помежду си. Пожелавам ти успех със стиховете.